Иконография –същност
Икона се нарича изображение на Самия Бог, на Богородица, на ангели или светци. Наименованието икона произлиза от старогръцката дума ейкон, която означава образ, изображение. Образът се освещава от свещенослужител, като по този начин получава благословение от лицето на цялата църква за ползването му за Богослужение. Освещаването е и критерий за богословското съдържание на иконата. Съмнителни по съдържание и техника на изпълнение икони не се освещават и не могат да участват в литургическия живот на Църквата.

Първата икона ни е дадена от самият Господ. Това е Неръкотворният образ. Според Светото Предание, след като измил лицето си, Спасителят взел чиста кърпа и я допрял до лицето си. При допира ликът му се изобразил върху кърпата. След като болният княз Авгар се помолил пред този образ - оздравял.

Православния християнин се моли не на иконата като предмет, а на този,чието изображение е върху нея. Молитвата се възнася от образа към Първообраза. Иконата във вида, в който я знаем сега, се е утвърдила през 5-6 век.преминала е дълъг път на развитие във времето. През първите векове на Християнството изображенията много често са били символични. Това се правило с цел да се избегнат гоненията от страна на официалните власти. Спасителят се е изобразявал като ‘добрия пастир’ , като риба и т.н. Тези сюжети са много близки до езическото римско изкуство,чиито корени всъщност ползват. Такива изображения има запазени в римските катакомби. В същите катакомби вече се среща и образа на Богородица като майка с дете, в иконографски тип Оранта. След официалното признаване на християнството и прекратяване на гоненията, отпаднала нуждата от символични изображения. Образите вече се изписвали според църковното Предание. Иконописта се развивала предимно в Източната Римска Империя или Византия. Има запазени икони от манастира Света Екатерина в Синай, датиращи от 5-7 век. Най-старите известни икони са изпълнени с восъчни бои (енкаустика) върху дърво. Като техника, технология и използвани материали тези икони са сходни до фаюмските портрети. В последствие имало няколко тежки периода за иконописта, свързани с иконоборческата ерес. Седмият вселенски събор осъдил иконоборците и постановил да се почитат светите икони. Окончателно иконопочитанието е утвърдено от Поместния Константинополски събор при императрица Теодора. След разделянето на Църквата на Източна и Западна, иконописта се запазила в истинския си вид във Византия. Народите, приели християнството от източноправославната църква, възприемали и утвърдената вече иконография, като внесли в нея свои национални черти. Това се случва без да се променя канона. Създавали се ерминий - специфични ръководства за иконописците.
През периода 8 - 17 век основна техника в иконописването станала яйчната темпера. Имало разцвет на религиозната живопис. Създавали се отделни художествени центрове. Основна черта на тези произведения в разглеждания период е силноизразената им духовност. След 17 век маслените бои започнали да се използват и от майсторите зографи. Заедно с новите техники и багрила се прокрадвало и западноевропейското католическо изкуство. Навлизали сюжети от религиозните западни картини с тяхната екзалтираност. Декоративните барокови елементи изобилствали, за сметка на духовното чувство.
В последните години се наблюдава своеобразно връщане към каноничната икона. Има разбиране на нейните качества, свойства и излъчване. Не трябва да се забравя, че православната икона не е само творение на един автор, а е съборно творение на цялата църква.
Както е казал Архимандрит Рафаил - Иконата... това е Богословие с бои.
Сайтът е създаден от ТАНГРАМ МЕДИА ООД
Порталът на Варна и областта за недвижими имоти ИМОТ ДНЕС
Произведия на изкуството от Български творци РОДНОТО